Урок по История

[Вероника Силвър]

Началото на края

Интересно е колко неща приемаме за даденост, докато не изчезнат безвъзвратно. Тук ще си помислите, че става дума за телефона ви, или бутилките с вода, или нещо друго тривиално като тях.  
 
Не. Не говоря за това колко е удобно да ни доставят всичко до вратата без да се наложи да си мръднем пръста, нито това, че без значение какво е времето навън, винаги можем да живеем на 23.451 градуса в дома си с клика на един бутон. 
 
Говоря за работата ни, магазините, домовете ни. За транспорта от и до тях. За ключа, който стои на вратата и ви пази от всички навън. За самата врата. Говоря за тротоара, по който стигате до нея. Говоря за обувките, които носите на краката си. 
 
Говоря за въздуха, който дишаме. За слънцето, което грее над нас. 
 
Всичко е преходно. 
 
И никой не го осъзна, докато не му беше отнето. 
 
Никой вече не помнеше точната година. Нито датата. Нито дори причината, но започна война. Жестока, продължителна война. Страните се меняха непрекъснато, цивилните жертви бяха толкова много, че спряха да ги обявяват. В един момент останаха толкова малко хора, които да пасват на описанието “цивилни”, че така или иначе статистиката не би била вярна. 
 
Хората опитваха да намерят смисъл в хаоса, създаваха малки общества, възможно най-скрити от цивилизацията, но рано или късно всичко ги достигаше отново. С модерните оръжия последствията не можеха да бъдат задържани и изолирани. 
 
Никой не беше в безопасност. Дори тези, които бяха инициатори. 

[Вероника Силвър]

Краят

 

Следващите редове ще прозвучат като ново начало. Като светлината в края на тунела, като “доброто винаги побеждава, само понякога му трябва време”. Но светът не е черно-бял. Едно зло може и често бива унищожено не от добро, а от друго зло. Не винаги е и замаскирано в добри намерения. Понякога е просто… зло.
 
Победителите се обединяват в малка група, която започват да наричат Съветът.
 
Светът е изтощен. Няма кой да им се противопостави с години, което им позволява да наложат нови граници, нови закони, писани и неписани правила.
 
Оцелели имаше. В какво състояние бяха обаче е различна история. Множеството бяха облъчени с радиация, на някои територии системно. При някои това беше довело до фатален край, при други ефектите бяха по… различни. Телата на по-силните успяваха да издържат на промените и това им беше помогнало да оцелеят. Но цената, която бяха платили, беше неочаквана.
 
Във всеки случай повечето "простосмъртни" останали на планетата нямаха нито ресурсите, нито силите да продължават да се борят. И повечето бяха щастливи от това, че виждат надежда всичко да се върне към нормалния си ход. Да не говорим, че в началото искрено вярваха, че това е промяна за по-добро. Предишните модели очевидно ги бяха предали.

Може би това щеше да сработи. Може би, а след война, която е започнала две поколения преди да се родиш това "може би" е с много голяма тежест. Може би това беше начинът отново да има мир и спокойствие в ежедневието им. Някои бяха наясно, че това не е така и виждаха през прозрачната фасада на Съвета. Но дори и те бяха готови да му дадат шанс, защото всичко би било по-добро от настоящето.
 
Планетата също се бореше с последен дъх за оцеляване. Промените бяха започнали години назад, но чак сега, когато всичко беше затихнало, започнаха да изглеждат значими. Когато бойните полета отново позеленяха, всичко беше различно. Дърветата, цветята, плодовете и зеленчуците, дори тревата не беше същата трева. Трябваше отново да се открие какво може и не може да се яде, от какво трябва и няма нужда хората да се пазят.

Същото важеше и за животните. Дали се бяха развили сами, дали с помощ от някоя от воюващите страни, или бяха отворили дупка към долната земя и бяха изпълзяли от нея - кой знае. Но наред с познатите, започнаха да се появяват все повече и повече непознати видове, като някои доведоха до пълното изчезване на неочаквани класове от фауната на планетата. Толкова неочаквани, че в някои региони ако човек видеше котка пред себе си, не би знаел как да я нарече.

[Вероника Силвър]

Опозицията

Четейки това заглавие сигурно бихте попитали - Опозиция ли? Опозиция на кое? Нали е настъпил мир?!

Напълно разбираемо. Все пак всички бяха съгласни с режима, който беше наложен от Съвета. Не би следвало да има причина за каквито и да е оплаквания.

Освен ако някой не беше малко по-любопитен. И малко по-бъбрив.

Постепенно населението се беше придвижило основно в Европа и източната част на Азия, които бяха разделени на сектори. Основното правило беше, че колкото е по-малък номерът на сектора, толкова по-важен беше, както и по-малък по размери.

Вече нямаше езици. Всички говореха на общ такъв, който се беше формирал след години импровизация в коминукацията между бившите отделни нации.

Съветът се помещаваше в Сектор "0", остров, познат преди като Великобритания. Малка част беше успяла да оцелее вдигането на морското равнище, и го предпочетоха заради откъсността му от останалите сектори, като все пак беше достатъчно близо да бързо придвижване. Там се намираха всички най-важни административни сгради, както и домовете на всички управляващи и служители на високи постове. Незаселените места не се обработваха и не беше позволено да се използват за заселване на никого извън вътрешния кръг. Просто стояха неизползвани и обрасли с растителност.

Северният Континент, както вече наричаха Северна Америка и Канада, беше понесъл множество щети от атомни оръжия и дълго време беше под карантина. След като тя се вдигна се оказа, че там въпреки всичко има оцелели, но продължаваше да бъде наричан “бунището”. Съветът често го използваше за да изхвърля "ненужните" си и неуспешни експерименти.

Африка дълго време беше извън полезрението на множеството. Смяташе се, че ако някой беше оцелял, щеше да се придвижи към големите центрове в близост до Съвета. Истината обаче се криеше някъде в сенките.

Опозицията се беше сформирала постепенно. Първо на малки групи, докато не се превърна в организация със собствена структура. Живееха извън закона, без постоянна локация. Членовете й бяха подложени на гонения и дейността им не се одобрявше от голяма част от населението, които просто искаха спокойствие. Плюс това пропагандата против тях беше сериозна. При залавяне и доказване на участие в организацията, опозиционерите се осъждаха на затвор до живот. Осъждаха е силна дума всъщност, никой не беше ставал свидетел на подобно дело в съда, но явно такива имаше, щом така казва Съветът.

Нали?

[Вероника Силвър]

TL;DR: Светът е почти унищожен от продължителна световна война. Когато най-накрая се възстановява, оцелелите започват да живеят в малки общности в Европа и Източна Азия. Няма нации и държави, континентите нямат същите имена, нито океаните, реките и т.н. Животът започва наново, под ръководството на Съветът - победителите от войната сформират затворен кръг и налагат диктатура над света. Повечето обитатели са доволни, или просто съгласни, стига да доведе до по-сигурни и спокойни дни, защото са били във война и са живели в страх всеки ден през живота на три поколения. 



>> Някои важни бележки относно Света:

• Европа и Азия се наричат просто Светът. Там е основното население на земята. 

• Северна и Южна Америка се наричат Северен Континент. Използват се от Съвета за заличаване на неуспешни експерименти. Наричат ги Бунището. 

• Флората и фауната са променени. Развити са много нови видове и растения, и животни. Не всички все още са познати на населението, но има опитни билкари, които с времето се научават да използват някои от тях в медицината. Също така всеки вид успява да се научи на това кои видове могат да се отглеждат/развъждат, кои могат да се ядат, кои са полезни като впрегателни или яздитни животни, и т.н. 

• Технологиите, каквито ги познаваме, не съществуват. Хората живеят или в малки племена, или в големи селища, но правят всичко с ръцете си. Няма коли, няма електричество, т.н. Смята се, че Съветът има достъп до стари технологии, но не е потвърдено. 

• Всички говорят на един общ език, някои от расите са развили свой собствен с времето. Всички нови раси произлизат от човеците, но те самите са прокудени и гонени. Светът се базира на класова йерархия между видовете, и това силно влияе на възможностите на всеки индивид. Някои се опитват да се борят с тях, но е много трудно да успеят. 

• По-голямата част от населението не може да чете и пише. 

• Не се изповядва официална религия. Всеки вид обаче има собствени ритуали и вярвания, които са против закона, но за сега се толерират от Съвета. 

• Много неща ще бъдат само загатвани в темите. Ще разбираме повече за тях с времето, развивайки сюжета чрез роулплей. 

• Начинът на живот на героите ви ще зависи силно от това какъв вид изберете да бъдат. Това ще диктува дали ще бъдат част от Обучението или Опозицията, както и къде ще живеят. Тези, които участват в Обучението, ще следват програмата на Нореан и ще развиват способностите си през три учебни години. Тези, които участват в Опозицията, ще получат мисии, които ще развиват героите по същия начин, по който и уроците в Нореан, но ще се развиват извън Сектор 0.